Село Мирково е кръстен на местен жител с името Мирко, за когото се счита, че е бил от семейството на боляри.Тази версия не е официално потвърдена, а по-скоро почива на легенди и се опитва да обясни етимологията с името на населеното място. Но едно друго предание е не по-малко интересно и заслужава нашето внимание. Според него българи и турци за известно време сключват мирен договор, свързан със съвместното жителство на двете нации на територията на селото. От там и името, което буквално може да се раздели на „мир се кове”, но всичко това са тероии с недоказан и неизяснен произход. Трети възможен вариант за име на селото е едно кладенче с лековита вода, чийто води извират от поречието на река Мирковчица. Сега реката е тази, която ни навежда на сходство с името на селото, а за водата се говорело, че има свойството да лекува проблеми с очите, когато ги изплакнем с нея.
Няколко на брой ежегодни събора се провеждат в село Мирково, като най-известен от всички е този на кукерите. Всяка година той се състои точно в деня на Сирни Заговезни, който е на различна дата, но се пада винаги в неделя. Жителите от селото активно и с общи усилия подготвят празника и взимат дейно участие в него. Мъжете навличат кожи, украсени с чанове, това са вид звънци, използвани в миналото при наличието на овчарски стада, за да не се губи връзката със стадото. В нощта на Заговезни в селото се палят множество огньове, които мъжете трябва да прескачат. В това събитие всъщност участват и жените, като и двата пола въртят над главите си нещо като факли за здраве и прогонване на злите духове. На местния диалект те се наричат оратници. Църквата Св. Великомъченик Димитрий е известен за селото православен храм, построен още през 1834-та година. През същата година в Сливен е открита и първата фабрика за страната. Минко и Дело са двамата майстори, издигнали храма, а иконите в него са от преселника от Дебърско Давид Георгиев. Това е една от малкото български църкви, които имат кубе, украсено със злато.
В читалището Христо Ботев има още читалня и малък киносалон, а малкият паметник с параклис, прилежащ към него,се намира точно в центъра на Мирково. Площадът се нарича Хармана, а паметникът е издигнат да увековечи за вечни времена местните жители, загинали по време на Руско – турската освободителна война. Разкола е друг селски площад, на който също има паметник. Той обаче е в чест на всички, загинали по време на не по-малко жестоките и важни за страната борби против фашизма. Елаците Мед АД, един от основните работодатели за целия район, финансира лично изграждането на Дом на миньора. Той се нарича Иван Рилски и е официално открит през 2006-та година от тогавашния български президент Георги Първанов. Сред най-популярните родени личности в селото е поп Петър,който остава в историята с летописа си за бедствията в селото, писан някъде през 17-ти век. Написан на 72 листа, се пази в Народната библиотека и е посветен на Чипровското въстание и войната между Турция и Австрия.
